Няколко часа процедура по регистрация, висене на слънце, организационни фиаско, за да можем да поставим рекорд за 10 минути: вчера 5300 от нас се бориха за титлата на Гинес на Andrássy út и я получихме
Ами, ако отново трябваше да стана рекордьор на Гинес, бих предпочел първо да се счупя на колело и ако все пак настоявам за някакъв връх, чак тогава бих го направил. В същото време 5300 от нас поставиха световен рекорд на Andrássy út вчера.
Има нещо много вълнуващо в начина, по който започва опитът за унгарски рекорд на Гинес. Не бихте предположили какво може да бъде! В нашия случай целта беше да надминем миналогодишния резултат от категорията „най-много хора, рисуващи заедно“на Гинес (3652 души – Китай, Луянг) и да съберем възможно най-много хора на 20 септември на Andrássy út, който е затворен за трафик. Въпреки това, по някаква странна причина, унгарските режисьори решиха да ограничат броя на "колкото е възможно повече". Все пак ние сме малка държава, ако гигантът Китай имаше 3652 драфтъри и те успяха да спечелят с това, тогава да кажем, че пет хиляди са ни достатъчни. Хубаво число, хубаво кръгло, звучи добре.
Искаме да бъдем герои на Гинес
Така че онлайн регистрацията за уикенд събитието беше завършена в началото на седмицата, организаторите много съжаляват, но те могат да се справят с нас само ако някой не дойде на събитието в последния момент. Тъй като говорим за втори клас от началното училище, по-точно за 2.б клас на основно училище Kossuth Lajos Két Tanítási Nyelvű - не се казва, че са деца, работата се оказа, че въпреки че броят на хората е важно, те вече не разчитат на нас, но като знае това, той все пак се събужда в неделя сутрин. Ще бъде каквото ще бъде. Децата прощават, ако нещата се объркат. Това е, на което вярваме.
Ето как вървим по пустия Andrássy út сутрин, децата се състезават по външната лента, ние просто се изморяваме, докато стигнем Kodály körönd, първа възможна точка за регистрация. Е, вече има голям брой от нас тук, три входа са отворени към Andrássy út, опитваме се да се присъединим към други отбори като финиширали в сервизната лента. Разбира се, оказва се, че има места, където не се достигат задължителните 25 човека, но липсват само 4 човека, а на другото място само трима, но се събрахме, вървим заедно основно - продължаваме към ул. Байза, ж.к. което изглежда по-спокойно. Няма съмнение, че вече сме уморени, но леля Марица е непоколебима, влиза в разговор с едно момче-директор, моли го, усмихва му се, докато той някак си ни намери беззъб екип, който после да подсилим с 12 души. Успокояваме се, разделяме, умножаваме., някои родители остават извън кордона, но всички деца бяха допуснати вътре. Да живее! Получаваме зелена шапка на главите си, торба с милостиня в ръцете си и можем да тръгваме. Когато заемем позицията си на J8, е 11:50. Казваме щастливо още четвърт час, без да имаме представа за удивителната задълбоченост на унгарските експерименти на Гинес.
Тебеширените домакини идват
Съответно и онлайн записването беше доста кофти, спрямо това на място отнема само половин час работа с документи или се подписваме на три места, като диктуваме адрес и възраст. Което, като се замислите, е донякъде трудоемка задача за пет хиляди души. След това идва удостоверяването - което след щателно преброяване на място, диктовка и проверка - използва всичките ни възможни резерви.
Чакаме цели два часа на асфалта, който междувременно става много горещ, после играем, после клякаме, после сядаме, пием минералната вода, която получихме като подарък, хапваме сандвичите и играем и седи, топлинният удар е наоколо, децата все още могат да се справят, ние едва. Появяват се двама клоуни, те са мили и люлеят зацоло, скачайки на някакво въртящо се колело. Двама водещи от сцената ще ни поддържат в духа, те също ще докладват, че празнуваме и рождения ден на нашия бивш олимпиец Gábor Csapó в този красив ден, който ще вземе под внимание аплодисментите на тълпата, докато пет хиляди викат, че това е Бууууууууууу рожден ден Габор!
Преодоляхме и това, но все още нямаме тебешир - домакините ще донесат тебешира, но ако има, все още можем да започнем творението при звука на клаксона - но ще разберем че екипът до нас идва от Kisvárda и че Szabolcs- Специален влак тръгна от Szatmár за този специален повод. Е, въздишаме. Е, тълпата въздиша, но пак нищо. След това изведнъж настъпва моментът, ние репетираме сцената по команда, веднага щом стигнем до тебешира и просто рисуваме, и идва обратното броене, децата чакат в страхопочитание че сега … че 3, 2, 1 …
Рисунки за почти вечността
Дават ни се десет минути да начертаем нашия квадрат, за да превърнем Andrássy ut от Kodály körönd до Hősök tere в непрекъснато море от рисунки. Да прекроим света, да направим пространството около нас по-обитаемо и цветно и след мечтите ни - един ден - реалността да е такава. Цветно, мирно, спокойно. Искам да кажа, че работи.
Рисувахме с тебешир върху асфалта за десет минути, 5300 от нас едновременно, включително и ние…
След това има малък зоопарк, а за по-упоритите увеселителен парк - с каишката, която получавате, получавате безплатен вход.
Само едно нещо ме притеснява.
Мразя Понеделник сутрин така или иначе. Можех само да забравя това. Моментът, в който хиляди коли минават през Andrássy út, точно там, където сме рисували с тебешир най-красивите си рисунки. Добре, добре, както и да е. Направихме това, което родината изисква! Спечелихме, какво повече ни трябва?!?
