Дневник на бременността 5.0: Бъдещата майка предпочита да отиде в частна болница

Съдържание:

Дневник на бременността 5.0: Бъдещата майка предпочита да отиде в частна болница
Дневник на бременността 5.0: Бъдещата майка предпочита да отиде в частна болница
Anonim

21. седмица

+ 5,5 кг

Образ
Образ

Досега съм участвал едновременно в прегледите на NHS (Националната здравна служба) и съм посещавал часовете при личния си лекар. Аз съм в много специална позиция в тази страна, защото имам личен лекар. Тъй като държавна грижа има право на всеки, който живее тук и има местен постоянен адрес, почти изключително тези, чиято фирма сама я плаща, имат частни осигуровки. По-голямата част от частните застраховки обаче не покриват майчинството. Затова и осигурените раждат на здравноосигурителни, почти всички не много богати. Частните гинеколози и частните раждания струват астрономически суми. За щастие не трябва да плащаме нищо от това от джоба си, партньорът ми е на работа тук и имаме изключителна застраховка чрез неговата компания, която покрива всичко, лекарят таксува директно застрахователната компания и болницата ще направи същото. Частната грижа е несравнимо по-добра от обществената. Там, където отида, не само че операциите, болницата и качеството на инструментите са по-добри, но мога да реша кого искам да видя и точно в колко часа. Моят лекар е акушер-гинеколог, а не акушерка като в NHS (въпреки че е спорно дали нормалната бременност изисква лекар). Никога не ми се налага да чакам повече от няколко минути и изпитвам отношението „пациентът е господарят“.

В частната болница обаче мога да раждам чак от 32-та седмица (няма възможност за гледане на бебета, родени преди това), ако нещата започнаха по-рано, тогава трябваше да отида в NHS. Ето защо, с насърчението на областния лекар и акушерката на NHS, аз се удвоих и присъствах на срещите и ултразвуците, които те диктуваха. Така се застраховах, ако внезапно се наложи да викаме линейка. Така че сега държавната система разполага с всичките ми данни, кръвната ми група и вече съм назначен в близката болница на NHS, където знаят за мен. Това, което направих досега, не е много по-различно от това, което би изпитала една унгарска бъдеща майка, минаваща през частен лекарски кабинет, въпреки че трябваше да правя всеки кръвен тест и всеки ултразвук два пъти (в държавната болница досега имаше само един ултразвук и един кръвен тест, това са всички дукати).

Тази седмица щеше да е моята 20-седмична среща с акушерката на NHS. Ако изхождам от предишния, това не може да се нарече преглед, тъй като тогава освен измерването на кръвното и разговора не се случи много. Нямаме влагалищен преглед, АФП или стрес глюкозен тест, не се измерва теглото на бъдещата майка (дори и при личния лекар). Обсъждаме всичко обстойно, слушаме сърдечния ритъм на плода, ако има проблем, насочваме ви някъде и това е.

В понеделник в 8 сутринта се обадих в кабинета, за да си запиша час за 20-ти.седмична среща с акушерката. Госпожата по телефона ми каза, че най-близкият час е средата на април при акушерката. Попитах обратно, защото реших, че не съм разбрал правилно. Но не. "Преглед" от 20-та седмица може да се направи най-рано чак в 26-та седмица от бременността ми, толкова много са бъдещите майки. Това наистина го обърках, дори не ми хрумна да си поискам час 1-2 месеца по-рано. Тъй като последният път, когато видях акушерката, беше около 12 седмици и трябваше да отида при личния лекар на 16 седмици, това означава, че ще минат 14 пълни седмици, без да ме прегледа специалист по бременност (акушерка или гинеколог) в рамките на NHS. Без дата, без "защита", без обжалване.

Националната здравна служба беше много добра система, която сега е ужасно претоварена. Статистиката за имиграцията в страната винаги е била главоломна, но поради присъединяването на нови членки на ЕС и либералната политика на сегашното правителство за приемане на бежанци и щедрите помощи, страната е наводнена с безпрецедентни човешки жертви. NHS не е в състояние да се справи, тъй като повечето имигранти от цял свят са млади и готови да имат деца. Почти 800 000 бебета се раждат в страната всяка година, а всяко четвърто се ражда в новоемигрирало семейство. В Лондон този брой е 6 от 10. Броят на родените бебета тук се увеличава всяка година и никога не е бил толкова голям. Акушерките, които извършват лъвския дял от грижите за бременността и ражданията, са все по-претоварени, изпълнявайки многократно работата, считана за безопасна. И тъй като няма нито достатъчно професионалисти, нито достатъчно пари, стандартът на грижите е пострадал.

Опитът на една жена със здравната система зависи много от това къде живее. Тъй като всяка област разпределя парите както намери за добре, а демографията е различна навсякъде, има огромни разлики в качеството на грижите. А там, където живея, е особено пренаселен квартал и разговорът на английски рядко се среща в клиники и зали. Така че NHS, въпреки цялото си превъзходство, може да бъде много лошо изживяване. Въпреки че отношението им към бременността и раждането е завидно (приемат ги като нормален физиологичен процес, при който намесата и лекар са необходими само при голям проблем), в момента поради претоварването си не могат да осигурят приемлив стандарт грижа за много жени.

Така че тази седмица реших да кажа сбогом на NHS. Чувствам, че акушерката, въпреки че беше много доброжелателна и услужлива, колкото и да ме насърчаваше да не се доверявам само на частната болница, не може да се грижи за мен както трябва. Не искам да натоварвам допълнително системата. Очевидно, ако нямах предпазната мрежа на личен лекар, щях да обърна повече внимание на часовете си, но никой не ме предупреди за това.

Много съм щастлив, че мога да разчитам на друго място, дори не мога да си представя какво би било, ако не бях толкова привилегирован. Може би щях да се прибера в Унгария да раждам, като няколко мои близки приятелки, които след 1-2 такива преживявания решиха, че благодарение на тази система не им трябва. Защото дори и домашната система да не е идеална, поне всичко е познато. Но също така е възможно да съм останал тук и да мога да споделям само хубави неща, както другите ми унгарски приятели, родени тук. Но е факт, че никой не ме е виждал бременна от 2 месеца.

На друго място

Препоръчано: