Дневник на бременността 5.0: Инстинктът за гнездене липсва на новата майка

Съдържание:

Дневник на бременността 5.0: Инстинктът за гнездене липсва на новата майка
Дневник на бременността 5.0: Инстинктът за гнездене липсва на новата майка
Anonim
Образ
Образ

25. седмица

+7,5 кг

Шопинг лудостта започва да завладява членовете на форума за бременност "Планирано за юли". Ежедневно се обменят идеи за марки колички (както за първо дете, така и за малкото братче), кошове и списъци за пазаруване. Когато някъде има разпродажба, някой я обявява за минути и членовете на компанията щурмуват магазините на въпросната верига и изкупуват пелените за новородени, шишетата (много от тях вече знаят, че няма да кърмят) и ритници, които се продават за трета. Въпросът дали да спим в кошарка или в кошара лудува членовете с дни. Като че ли в шестия месец пазаруването е една от най-актуалните теми. Новите майки питат за съвет, опитните майки споделят идеи и всички се наслаждават на подготовката. Не го правя, защото това ме оставя напълно студена, но понякога започвам да чувствам, че пропускам необходима част от съвременното майчинство.

Трябва да призная, че не сме купили нищо за бебето, което ще се присъедини към семейството ни най-късно след 15 седмици. Но ако това не е достатъчно шокиращо, бих искал също да ви кажа, че досега не са извършвани други приготовления у нас. Тъй като нашият апартамент е под наем и в него вече има обзаведена детска стая, ремонт, боядисване, остъкляване, ремонт не е необходим, нито е много възможен. Детската стая е оборудвана с всичко необходимо, с изключение на креватчето, в което ще спи новороденото. Нашето момиченце спи в същото легло, в което го сложихме, когато се прибрахме от болницата, и ще остане в него, докато стане тийнейджър. Някъде през лятото ще купим същото легло за братчето му. Количката ще бъде наследена в къщата, както и всички консумативи, необходими за грижа за бебето.

Добре се справяме и с дрехите, тъй като второто момиченце ще дойде след 3 години. В Будапеща на горния рафт на гардероба се подреждат кутии, в които дрехите, спалните чували и обувките са подредени по възраст. Някъде през следващия месец аз лично ще прегледам всичко и ще изброя какво още ще трябва. Въпреки че съм почти сигурен, че можем да се измъкнем с пазаруването, ако сме готови да се отървем от едно или две подозрителни, но неизмиваеми жълти петна.

Защо все още чувствам, че съм изоставена на прага на третото тримесечие и че трябва да се усмихвам с насълзени очи в търговския център над меки малки рокли, които отдавна са били водени от инстинкти за изграждане на гнездо ?

Истината е, че за повечето щастливи бъдещи майки, включително и за мен, не се случват много вълнуващи неща по това време. Просто коремът ми става по-голям и започна да расте във всички посоки през последните няколко седмици. Настрани, напред, нагоре. Сега е ясно, че отново ще имам онзи тип бременно коремче, което си личи от всички посоки. Знам, че има бъдещи майки, на които и в 9-ия месец не им се вижда отзад, че са бременни. Аз не съм от този тип. Аз съм от типа, който може да се види от 100 метра отзад, дори в мъгливия лондонски дъжд, бременна сега, в шестия месец. Онзи ден усетих подозрителна малка издатина отстрани, въпреки че има място и за нея отпред.

Така че освен да порасна и измерим корема си, наистина нищо не мога да направя по въпроса. За мнозина това е идеалното време за планиране, изграждане на гнездо и пазаруване. Миналия път по това време поне го купих за себе си, но сега и това не е необходимо, защото имам всичко. Освен това тогава имахме две заплати и нямахме деца, сега тримата живеем с една заплата, така че обстоятелствата се промениха. Сега, вместо да изразходвам енергията си, която също ще се изчерпи след няколко седмици, и като другите бъдещи мами за юли във форума, щях да правя списъци с желания, да пазарувам, да пера, да гладя и да сгъвам; Просто се разсейвам с нещо друго: себе си и съществуващото дете.

Ето защо направих поклонение в един от любимите ми магазини, GAP на четири нива, където исках да си купя чифт горнища в отдела за майчинство. Това беше първият път, когато пробвах нещо в магазин, откакто забременях. В крайна сметка не там, а в дамския отдел намерих за себе си няколко XL широки тениски на половин цена и купих няколко сладки парчета за двегодишното от детския отдел на долния етаж. Когато разопаковах чантата вкъщи и гордо показах плячката, осъзнах, че дори не съм надникнала в отделението за бебета, въпреки че бях на метри. Имаше онези сладки дребни неща, на които поне трябваше да се възхищаваме, 150 квадратни метра новородена сладост са струпани. Но не, не се сетих! Това ме накара да се притесня леко, въпреки че партньорът ми веднага ми напомни, че очакваме първородното си с практически празни рафтове, с изключение на половин дузина бодита и ританки. Имаше само легло, чаршафи и количка. 6 седмици дори нямаше бебешки сапун, защото дотогава използвахме само чиста вода. След това обаче наваксахме добре и прекарахме много, много щастливи уикенди като трима в магазините, с двуседмичното дете, компенсирайки пропуските. Така че купихме почти всичко необходимо и много малко неща, които не ни трябваха. И отчасти поради това сега сме в ситуация, в която почти всичко е готово, въпреки че дори не сме започнали нищо.

Възможно ли е не всеки да има инстинкт за гнездене по време на бременност? Знам, че е рано да решавам, че го нямам, но ако изхождаме от това, което се случи наскоро, изглежда, че не преувеличавам. Тогава, в навечерието на термина ми, по рафтовете на детето нямаше почти нищо, болничната ми чанта чакаше празна на един стол, единственото съдържание беше отпечатаният списък какво трябва да има в нея. Откога инстинктът за гнездене започна да се тълкува като означаващ, че трябва да опаковаме всичко с неща?

На друго място

Препоръчано: