Ката никога не е задавала въпрос дали е нейно собствено дете или осиновено. И двете. Но може би и той не е очаквал толкова много трудности по пътя…
Само трябва да го искаш - съветваха ме познати и приятели, когато не забременях. Не се получава, защото ти отчаяно го искаш – казаха родителите ми. И така, какво трябва да направя сега: искам или не? Или го искам, но съвсем малко? Чакахме почти пет години, за да заченем нашето момиченце. Бяхме малко уплашени, защото се готвихме за различен сценарий. За дете не по кръв, а по сърце.
Още преди да "влезем в действие" в леглото, обсъждахме, че искаме и осиновено дете. Освен егоистичното желание да видим землянин да расте, бяхме водени и от известно чувство за мисия: за да осигурим по-добра съдба за човешки разсад или двойка братя и сестри По това време не знаехме, че има много повече ловци отколкото тюлени, което означава, че необвързаните или двойките, които искат да осиновят, обикновено трябва да чакат от три до пет години, особено ако искат бебе. Мислехме, че ще постигнем целта си по-бързо, тъй като го направихме на 3 години щяхме да приемем границата и лек поправим здравословен проблем. В крайна сметка за изминалите 2,5г. досега не сме осиновявани. Според правилата вече бихме могли да осиновяваме само ако момиченцето ни е поне на годинка и половина и дори тогава само новородени могат да идват за изграждане на традиционния семеен модел.
Чакането беше мъчително дълго. Имаше по-добри и по-лоши дни, срещахме хора, които приемаха намеренията ни, други изглеждаха глупави, но разбира се, малко хора ни казаха това в очите. Във всеки случай много малко приветстваха желанието ни с цялото си сърце. Според психолога, който изследва дали психологически сме годни за осиновяване обаче, у нас вече е напълно прието двойката да отглежда детето си според сърцето си. С удоволствие бих го завела при домашния си лекар, от когото трябваше да поискам документ, че не съм на психиатрично лечение, болен от СПИН и т.н. Докторът ми проповядва около двайсетина минути каква лудост правя, защото не знам кого ще топля на гърдите си. На това психологът каза, че в миналото се е смятало, че 50 процента генетика и 50 процента възпитание влияят кой какъв човек ще стане. В наши дни се смята, че 88 процента от всичко зависи от образованието.
Не съжалявах нито за минута, че завършихме 20-часовия курс, който е задължителен за всички родители, които се осиновяват. Беше добре да срещнем съмишленици и необвързани, въпреки че ние бяхме единствените, които не се включиха в програмата за бутилка, защото чувствахме, че щастието ни не зависи от това дали отглеждаме кръвно или сърдечно дете. По време на курса бяха разказани и тъжни и страшни истории. Имаше една жена, която имаше четири оплодени яйцеклетки, имплантирани в програмата за IVF и всички те оцеляха. За да се увери, че се раждат здрави деца, тя трябваше да абортира два плода, но и четирите бебета се превърнаха в ангели. Но също така чухме за двойка, която осинови седемгодишно момиче след смъртта на седемгодишния им син. Те отрязаха дългата му коса и се опитаха да го превърнат в момче, защото искаха той да замести починалото им дете. Накрая детето е върнато преди края на едномесечния период на грижа. Не може да има по-голямо прекъсване в живота на едно осиновено дете. Мислеше, че сега това ще бъде постоянно, а не да бъде подхвърлян от един приемен родител на друг и тогава всичките му мечти се разбиха. Вярно е, в моите очи процесът също е жесток, че понякога детето се прехвърля от един приемен родител на друг, без да бъде казано предварително или подготвено за промяната, просто му казват един следобед да си събира багажа. Дори няма време да се сбогуваме.
Осиновяването, разбира се, е много по-подготвено. Рядко се случва братя и сестри да бъдат разделени, но понякога се случва. По време на курса лекторите разказаха как по този начин едно дете на 2 и 5 години е попаднало в истинско семейство. Тук по-големият, 12-13-годишен брат беше попитан какво би си помислил, ако братята и сестрите му бъдат осиновени, за да могат да бъдат отгледани в истинско семейство. Тя се съгласи, въпреки че знаеше, че вероятно никога няма да се видят или поне няма да имат контакт, докато малките не станат поне на 14 години. Освен това той каза, че другите му двама по-малки братя също трябва да си намерят семейство, защото иска по-добър живот за тях. Не знам дали щях да мога да мисля с толкова зряла глава на 13 години…
