Невидими жени на Олимпиадата

Невидими жени на Олимпиадата
Невидими жени на Олимпиадата
Anonim

Мюсюлмански жени на Олимпиадата? Ако светът ги забележи, те говорят за тях най-вече защото са облечени по различен начин. И все пак тези жени работиха много усилено, за да бъдат там в Лондон, в много отношения много, много по-трудно от техните унгарски, американски или албански конкуренти. Спортисти от Иран, Ирак, Пакистан, Саудитска Арабия, Бахрейн (и можем да изброяваме още) са почти невидими, Google не им е приятел, трудно можете да намерите снимки или статии за тях.

Сулмаз Абасиазад е ирански гребец
Сулмаз Абасиазад е ирански гребец

Можем да си помислим какви късметлийки са тези жени, след като вече са поставили толкова много на масата, че могат да поискат убежище по всяко време в страна, в която мнозина смятат, че е по-лесно да се живее, и най-накрая да бъдат свободни. Те са много по-смели от това, те се борят не за себе си, а за своите страни и/или своите сънародници.

Личните им мечти са огромни, в зависимост от произхода си искат мир, свобода и равни права. Техните мечти като спортисти включват неща като 50-метров плувен басейн, така че най-накрая да не им се налага да тренират в хотелски басейн (по час на ден, защото останалото е за мъже), или стадион, където да тичат без придружен от десетки ругаещи мъже..

За първи път в цветовете на Саудитска Арабия спортистки могат да участват на Олимпиадата в Лондон. Тяхното присъствие до голяма степен е успех на международната спортна дипломация, тъй като страната беше заплашена от изключване поради дискриминация по полов признак. Както и в Афганистан, по-голямата част от саудитските мъже са категорично против жените да спортуват, но официалните съобщения настояват, че решението им не е продиктувано от външни фактори.

Високопоставени саудитски служители казаха пред BBC, че "вярваме, че обществото ще може да приеме тези промени". В официалното съобщение се казва, че ако се класират успешно, саудитските спортистки също могат да участват в игрите, разбира се в облекло, което „не накърнява достойнството им“.

Неговото присъствие е успех в спортната дипломация
Неговото присъствие е успех в спортната дипломация

Облеклото на мюсюлманските спортистки повдига много интересни въпроси, тъй като много от тях идват от среда, в която е обичайно да показват значително по-малко от себе си на Олимпиадата, отколкото обикновено. В тази картинна галерия с мотото „Хиджабът не е увреждане“има спортистки, които са решили да участват в игрите със забрадка, покриваща косата си според традициите. Това не е проблем за гимнастичка, фехтовач или щангист, но в света на джудото избухна скандал. От друга страна, международната федерация заяви, че използването на облеклото по време на състезание не е безопасно и настояват всички състезатели да се състезават в духа на спорта, в облекло, което отговаря на принципите на спорта - без хиджаб.

За нас това беше най-много интересен епизод, но за съответната спортистка и нейното семейство това е сериозен въпрос, за който едва ли има добри отговори. Бащата на спортиста Воджан Али Серадж Абдулрахим Шахрхани се закани, че дъщеря му по-скоро няма да се състезава при такива условия. Няма значение дали е защитавал собствения си живот и този на дъщеря си, или е взел решение в съответствие с принципите си. Фактът, че федерацията по джудо в крайна сметка се отказа и все пак позволи на Шахркани да се състезава с хиджаб, хвърля още по-лоша светлина върху тялото. Забраната на хиджаб по такъв начин, че в края на краищата да се окаже, че опасенията за сигурността са били фалшиви, беше арогантна стъпка, в която липсваше културна чувствителност и толерантност.

Другата спортистка на Саудитска Арабия, бегачката Сара Атар, е родена и израснала в Калифорния по забавен начин. В момента тя учи в университет там, но баща й е саудитец, така че тя стана другата жена в отбора като двоен гражданин. И така Сара Атар се трансформира от средностатистически калифорнийски студент в мюсюлмански бегач.

Сара Атар в саудитски цветове. Дава ли надежда на жените?
Сара Атар в саудитски цветове. Дава ли надежда на жените?

Сара Атар не е сама на пистата със странното си облекло, афганистанката Тахмина Кохистани, стартираща на 100 метра, има по-голям проблем от това дали повече и по-топли дрехи ще я поставят в неизгодно положение. Тахмина, която тренира в Кабул през делничните дни, смята за най-голямото си преживяване в Лондон да слезе на игрището да тренира и никой не се интересува. Вкъщи всяка тренировка се наблюдава от десетки, понякога стотици мъже, ругаещи и псуващи на висок глас, които й крещят да се прибира, нормалната жена няма работа на спортното игрище.

"Бомби избухват в моята страна всеки ден, хора умират. За мен е много важно да мога да представлявам тази страна с толкова много проблеми. Светът вярва, че искаме война, че не правим всичко за мир, но това не е вярно. Нуждаем се от свобода, искаме да бъдем свободни", каза Кохистани пред Telegraph. В интервюто тя също каза много скромно: "Афганистанското общество не е добро за жените. Жените нямат време за себе си".

Като единствената жена член на афганистанската олимпийска делегация, Тахмина Кохистани често се чувства изолирана, когато другите пет (мъже) членове на делегацията седят заедно. Тя каза, че колкото и добре да се справя, няма да бъде доволна, докато повече жени от нейната страна не участват в Олимпиадата.

Спортистките от по-строгите мюсюлмански страни почти не съществуват, гледани от Будапеща, зад компютър. В интернет можем да намерим само няколко от тях, особено във Facebook или Twitter, почти няма техни снимки, нито в Google, нито в базите данни на големите имидж агенции. Ако търсим имената им, откриваме факта, че участват в олимпиадата, но не се разкрива кои са, откъде идват и как живеят. Още по-малко е ясно как искат да живеят. Каква свобода си представяте за себе си?

Препоръчано: