Сега съм сигурен, че много хора ще възроптаят на изявлението ми, но на 32-годишна възраст се чувствам просто изтощена за бременност: много по-трудно ми е както физически, така и психически, отколкото преди десет години с каквато и да е бременност. Но тогава децата идваха на година и половина и почти нямах помощ. Тялото на жената като млада е устроено да носи дете, а по-късно неслучайно по-рядко забременява, тук боли, там уринира, тук се завива, там повръща, да не говорим допълнителен риск от генетични заболявания.
Всичко беше по-добро
По време на около два месеца мъчително повръщане (да се чете: щом се помръдна, веднага повърнах), се чудех как да сваля шапка на тези жени, които за разлика от мен дори не могат да си направят ежедневни работни задачи от дома. Какво правят бременните жени, които трябва да се явяват навреме във фирмата всеки ден въпреки едно и също допълнително заболяване? Как работодателите търпят това, след като жените дори могат да гледат с пренебрежение помежду си на някой, чиято бременност не ги е разпенила и отварят устата си да се оплакват?
Въпреки че съм над първия триместър, все още не се чувствам добре, но ако трябва да сравня тази бременност с предишните три, сега, десет години по-късно, чувствам, че съм на повече сигурна емоционална опора. Имам много по-зряло, сериозно и отговорно отношение към материята. Поглеждайки назад, това ми носи известна яснота, защото много грешки направих като нова майка и колко много може да се разпадне човек от един момент на следващия с много деца. Откакто пак чакам бебе, свита вечер, вечната тема е "Мамо, кажи ми пак, моля те, как едва не ни уби!"
Всичко започва отначало
И тогава се появява например историята на Botond. Детето, което беше на няколко дни, имаше такива болки в стомаха, че отчаяно посегнах към спазмолитика от аптеката, от който една лъжица мока явно се оказа незабавно и ефективно решение: бебето беше червено и се задъхваше отначало (нов вкус, ще свикне, помислих си), но след това веднага легна в ръцете ми и заспа Няколко минути по-късно майка ми разбра, че дъхът на хъркащия Ботонд е като пълнеж от кръчма. Оказа се, че вместо антиконвулсант съм дала на нещастното дете течността за почистване на пъпа, която в аптеката дават в същото шишенце, но с друг етикет. Тогава, в този момент, наистина си помислих, че съм изрязала собственото си дете, така че докато нашият лекар потвърди, че няма да е голяма работа, бебето просто щеше да спи една нощ (освен това не съм първият глупак мама да направи това), тичах из апартамента, ридаейки истерично.
Между другото Ботонд също беше този, чийто среден резец беше избит на детската площадка, само млечният зъб на детето падна: тогава най-големият от тримата имаше само горни костни зъби, но кой може да ги преброим?! Изводът е, че паниката беше излишна и отново станах обект на публичен смях. Вече по-малко се бия от това, когато и Ботонд се осмели да ми признае след баня, че следобед си е пъхнал малка автомобилна гума в носа, която подуши, но въпреки това до спешното се разкрещях и плачех каква майка съм, че не обръщам внимание на всяко движение на детето си (и пак ми липсват Приятели!!!), понякога крещях и се смеех, че такова нещо може да се случи само на нас.
Честно казано, малко е шокиращо, че след завършване на тази ера и за трите почти по едно и също време, всичко започва отначало, но вече е ясно, че ако най-накрая не бъда използван като домакин, всичко ще бъде много по-лесно - при условие, че бързо го преодолеят с идеята, че бебето първо е научено да се бие, че ще могат да се подстрекават взаимно. Най-забавен, разбира се, остава бащата на детето ми, който вече иска да сглоби креватчето и да направи спалнята удобна за бебета. Казах му, че може дори да се преместим оттук в края на лятото, да не сглобяваме излишно всичко и да местим мебелите. „Ами така мисля“е отговорът. Възможно ли е да се спори с това?
