Даряването е и въпрос на отглеждане на деца

Даряването е и въпрос на отглеждане на деца
Даряването е и въпрос на отглеждане на деца
Anonim

Скърца, когато в хладилника е останала само една пръчка сирене. Има ядове, когато само един от нас се озове в Меки след пазаруване, а другите са си вкъщи. Дори фактът, че по-малкият получава 1-2 очи повече, "защото винаги получава най-много", предизвиква спорове. Но по-малкият мрънка по същата причина, ако види, че по-големият се е справил по-добре с шепата сладки. Законът на вълците царува, но нравите скоро се успокояват.

Въпреки това, те никога не правят проблем, ако трябва да дават на другите, особено когато става въпрос за нуждаещите се. Всъщност тази година ни предупредиха да не забравяме да даряваме с наближаването на Коледа. Не аз, а ние, тоест и те допринасят за дарението, с каквото могат.

56207586
56207586

Преди това допринасяхме за благотворителни кампании с премиум SMS или сума, преведена на фондация. Тогава заради децата реших да го направя по-достъпно за тях и обективизирахме дарението. Първо избрах семейство със седем деца, които познавах от детската градина. В началото на декември започнахме да сортираме пораснали дрехи и омръзнали играчки.

Пътуването не беше толкова лесно, колкото си мислех. Най-малкият в началото не искаше да се отърве от нищо от вещите си, опитваше се да си наложи израсналите панталони и настояваше за плюшени и кукли, които не са излизали от гардероба с години. Той изобщо не разбираше защо исках да го лиша от тях, още повече, че заради децата, които са почти непознати за нас.

Въпреки че имаше период, когато и ние бяхме в недостойна ситуация, никога не съм ги карал да се чувстват лишени. Не можеше да си представи каква е дълбоката бедност, нямаше представа, че има семейства, които не само нямат компютър или телевизор, но нямат и електричеството, от което се нуждаят, за да работят, и че децата на казаното семейство получава само топла храна в ясла, детска градина и училище, като дори шоколадът се смята за лукс. Но не това беше важното за него тогава, а да защити това, което беше негово. Дори не съм го насилвал. Няколко дни по-късно обаче го хванах за ръка и заедно занесохме избраните неща на момчетата при Маринка, която живееше на няколко улици.

Въпреки че семейството не е мръсно, "просто" бедно, дъщеря ми беше шокирана от условията и средата, нещо повече - това, което видя, предизвика нейния страх. За известно време той дори не искаше да влезе през прага, толкова тревожна беше малката къща, която все още беше едва обитаема, с порутената си врата. Разтърсена, тя тихо огледа двустайното жилище, където децата нямаха отделни стаи и спяха в легла, набутани едно върху друго, все така усмихнати. Те харесаха подаръците. Тениската, която големият ми син никога не носеше, защото намери анимационния герой на нея за твърде сладък, и парцалената мишка, която се озова сред занемарените играчки, защото половината му очи липсваха.

Той се оттегли в стаята си, без да каже дума, когато се прибрахме, след което се появи в хола за кратко време с огромна торба с неща. Реакцията надмина всичките ми очаквания: момичето опакова и играчки за нуждаещите се деца, за които със сигурност знаех, че са сред любимите й. (По-късно се разбрахме за скучните му неща, за да не съжалява.) Той веднага искаше да занесе подаръците на семейството, така че този ден направихме още една обиколка на къщата на Маринка.

3262790
3262790

И оттам нататък нямаше никаква съпротива, нещо повече, той искаше да помогне на всички, по-късно трябваше да му наредя да спре. Днес заедно избираме кого ще изненадаме с дарението през тази година и всеки от тях с вълнение опакова нещата, които са му станали ненужни в чантата и кутията. Понякога само с едно плюше можем да допринесем за Коледата на нуждаещите се, но никога не го пропускаме, ако имаме възможност. Трябва да се научиш да помагаш. Даряването може да бъде и въпрос на образование. Всеки трябва да научи на това собствените си деца.

Препоръчано: