Как нашето еволюционно наследство влияе върху начина, по който се държим с хора, които не познаваме? Какви трудности срещат гените на градския жител? Съществува ли все още естественият подбор? Освен всичко друго, обсъдихме тези въпроси с д-р. С професор Tamás Bereczkei, ръководител на Института по психология към Университета в Печ.
В обобщението на своята презентация в Pssinapsis той пише, че „една от най-големите промени в човешката история е, че общностите, организирани преди това на базата на родство, бяха заменени от анонимни общества, в които предимно непознати живеят рамо до рамо.” Бихте ли разяснили това твърдение?
През 99 процента от нашата еволюционна история сме живели в малки общности, малки групи ловци-събирачи. Тези групи бяха организирани на роднински принцип, всички се познаваха и изглежда това също е свързано с начина, по който работят мозъците ни. В сравнение с други видове - особено приматите - изглежда, че тези, които могат да образуват по-големи групи, имат по-голяма мозъчна кора, или по-точно тези, които имат по-голяма мозъчна кора, могат да образуват по-големи групи.
Адаптирането към условията на групов живот изисква умения като предвиждане на другия индивид, способност да преценява какво ще направи другият, разработване на план за действие за това, филтриране на измамници и, ако е възможно, манипулиране, ние мамим другите. Тези способности са развити в затворена общност и ако погледнете кръга от познати на днешните хора, той също е доста ограничен. Според изчисленията на един английски антрополог броят на тези групи ловци-събирачи, т. нар. произход групи, е бил около 150 души, а въз основа на изследвания ние също сме в контакт с приблизително 100-200 души. Изглежда, че е трудно да се установи лична връзка с повече хора от това, не сме подготвени за това.
И тук идва следващият проблем: проблемът с извънземните. В микрообщностите на ловци и събирачи роднините живеят заедно или поне хора, които преживяват живота на другия много близко. Ние пък прекарваме голяма част от живота си не с близки приятели и роднини, а с непознати и това е постоянен стрес, източник на напрежение. Това има много физиологични ефекти, например не можем да се отпуснем, не можем да задоволим основните си вегетативни нужди, когато сме заобиколени от непознати. От еволюционна гледна точка не сме свикнали с това.
Защо се стресираме, когато сме заобиколени от непознати и как се опитваме да се справим с тази ситуация?
В социалната психология отдавна е известно, че емоционалното и когнитивно претоварване и стресът неизбежно възникват между непознати. Ако има твърде много хора около нас, ние не можем да обработим импулсите, които ни щурмуват, факта, че винаги сме в нова ситуация. Не е случайно обаче, че въз основа на научни наблюдения градските хора ходят по-бързо от останалите и поддържат по-малко зрителен контакт. Ето как хората се опитват да избегнат стреса, причинен от това претоварване, тези потискащи стимули. Всъщност ние се защитаваме с това поведение. Дори малко дете прави това: когато непознат влезе в стаята, то често затваря очи или обръща глава. Това намалява вътрешното ни състояние на възбуда.
Чувството на отчуждение трябва да бъде преодоляно по някакъв начин. Еволюционно, колкото и красиво да звучи, неограничената любов да падаме в прегръдките не ни е дадена независимо от възрастта или нещо друго. Много хубав слоган е, че непознатият е красив, но това трябва да се научи. Да се отнасяме правилно към непознати, да се отнасяме правилно с тях, не е лесно нещо, защото имаме амбивалентност към тях. В същото време имаме откровение, че би било добре да опознаем другия човек, че това може да бъде полезна връзка за нас от някаква гледна точка, но от друга страна, не знаем какво намерение той идва с него, така че имаме нежелание. Това са две подсистеми на една антагонистична система: и двете се доближаваме до непознатия и го отдалечаваме от него.
Може ли да се разчита на еволюцията да разреши тази ситуация, така че да можем да се адаптираме към нея? Може ли еволюцията да ни помогне да преодолеем тази амбивалентност?
Нашата среда се променя твърде бързо, за да се адаптираме към нея. Освен това в света има висока степен на генетично смесване, няма изолирани популации, така че действието на естествения подбор е силно ограничено. Естественият подбор много накратко означава диференциално възпроизвеждане, тоест хората с определени благоприятни характеристики се възпроизвеждат свръхвъзпроизвеждат. Много е трудно да се очаква, че тези поведения, които демонстрираме всеки ден, ще доведат до увеличаване на броя на децата. В съвременното индустриално общество едно семейство има две деца, но понякога дори не толкова. Без диференциално възпроизвеждане.
Друга характеристика на естествения подбор е диференциалната смъртност, тоест онези, които нямат благоприятни характеристики, умират, изчезват. За щастие днес не е така, защото повечето деца могат да бъдат спасени. Разбира се, има нелечими болести, но отдавна хората са умирали от болести като диабет или високо кръвно налягане, лошо зрение, които днес могат да бъдат премахнати. Тези хора не умират, което е щастие, но естественият подбор би бил така.
Изобретихме много добри ваксини срещу инфекциозни болести, но естественият подбор създаде най-великото оръжие в нас, когато унищожи половината села, градове и държави, а хората с имунитет оцеляха. Всички ние носим гените на тези хора днес - ти и аз също.(…) В основата си мисля, че еволюцията вероятно работи, но се е забавила много, невъзможно е да се знае дали ще има някакви естествени промени в човешкия генетичен запас в обозримо бъдеще. Разбира се, това може да се направи с генетична манипулация, но това е друг въпрос.
Ние носим гените на нашите пещерни предци и това ще си остане така. Малки генетични промени са настъпили през цялата ни история, например в зряла възраст повечето хора могат да разграждат млечната захар, така че могат да пият мляко, или има способността да разграждат алкохола. Въпреки че това са събития от последните десет хиляди години, те са прости генетични промени, те не засягат човешката природа, чертите на човешката личност и се очаква да няма.
Според тях не можем да разчитаме на еволюцията, за да се справим със стресовите фактори, причинени например от живота в града. Какво можем да направим? Как да решим проблема с непознатите?
Формите на поведение, които сегашният ни живот изисква, трябва да бъдат научени, а образованието и социализацията са много важни в това отношение. Всички откриваме, че крещим змии и жаби на други субкултури, но когато ги опознаем, мненията ни се променят. Всеки има предразсъдъци – който казва, че няма, крие такива – и това е нормално. По-добре е, ако видим, че хората имат дистанция, предпазливост, амбивалентност и понякога страх към непознати по природа. По-добре е да знаем, че е в нас, че е нашето природно наследство. По-добре е да знаем за какво да се подготвим, как можем да премахнем това с процеси на учене и техники за социализация. Това е решението, а не да използваме щраусовата политика, за да кажем, че хората не са такива.
