Наистина ли това дете не е благодарно за нищо?!?

Наистина ли това дете не е благодарно за нищо?!?
Наистина ли това дете не е благодарно за нищо?!?
Anonim

Дори някой да не очаква изразена благодарност от детето, лесно може да се случи чашата му да е пълна и да каже, че това наистина е прекалено! Както и при семейството, където са се опитали да организират ваканцията така, че да дадат на детето възможно най-много преживявания. Родителите биха искали да отидат на планина, но знаеха, че петгодишната им дъщеря не е фен на преходите, затова избраха брега на езерото, за да може да се забавлява до насита. Там му намериха всякакви детски програми, къща за игри и т.н., и му уредиха детска компания.

В главите на родителите възникна въпросът защо едно много малко дете не е по-благодарно, когато в края на чудесно организиран, изпълнен с преживявания ден малкото момиченце беше дълбоко възмутено и избухна неутолима истерия, защото не получи сладоледа, който искаше, а само по-малък.

Очевидно на мнозина им хрумва, че просто са разглезили това момиченце. Вярно, много зависи от възпитанието, най-вече как детето изразява недоволството си (някои дори бият родителите си), и дали могат да му повлияят, има ли граница, която детето може да усети, когато я достигне и т.н.. не дърпа конците.

12822563 184800788566154 401216606 n
12822563 184800788566154 401216606 n

Обаче типично за умело и по-малко умело отгледаните разсади е, че вероятно не виждат веднага колко не се разбира от само себе си полученото и колко усилия и жертви е струвало на родителите.

Въпрос, ако това не е наред.

В напрегната ситуация като тази по-горе е разбираемо желанието на майката и бащата да е добре детето да има дори бегла представа колко труд е бил необходим, за да спечели похарчените пари по време на ваканцията и в кой момент са решили да изберат място и програма, които са приятни за детето, оставяйки себе си на заден план. И изобщо: каква е разликата между старите ваканции, които наистина бяха пълни с почивка, и тези, които са характерни за семейството, откакто има деца. Ако види десятъка си, няма да се разстрои за сладоледа…

Усещането е разбираемо, но все пак може да се каже, че малкото дете не трябва да се държи добре или поне приемливо, защото усеща колко усилия изисква родителите да отгледат децата! Жалко е, ако той трябва да се справя с това, защото това е проблем на възрастен, а не на дете. Има и някаква легитимност в това, което особено тийнейджърите нагло натриваха под носа на родителите си: „Не съм искал да се раждам!“.

shutterstock 219672934
shutterstock 219672934

Вярно е, че това е решение на родителя, с което той се задължава да направи всички жертви, които идват с него, и той няма (и не би могъл) да накара детето да плаща за това. Разбира се, можете да се надявате, че всичко, което давате, ще даде плод, от една страна, в това какво ще стане детето, а от друга страна, в това как ще предадете грижата на собствените си деца. Но няма гаранция за това. Родителството е безплатен подарък, а не заем, който се връща.

Разбира се, това не означава, че детето е малък крал и, връщайки се към горния пример, задължение на родителя е да изпълни всички негови желания, например да купи по-големия сладолед. Образованието включва и поставяне на граници, правейки това в полза на всички: особено за детето, което губи чувството си за сигурност, ако не му се каже кое е приемливо и кое е прекомерно.

И разбира се също за семейния мир: за братята и сестрите, за себе си. Но родителят може да направи това много по-спокойно и трезво, ако го съзнава, естествено е детето да не изпитва какво се смята за изискване, какво е неблагодарност според ценностите на възрастните. Той знае какво иска, как се чувства и какво желае и показва неудобството си, когато нещата не вървят според неговите идеи.

Най-добре е родителят да им каже без обида, че „стига с това и това е!“. Ако намесите въпроса със сладоледа „и както и да е, сега бих искал да ходя на поход в планината, тук съм само заради теб“, дори по-голямото дете няма да знае какво да прави с него: за него няма връзка между двете теми.

Но ще дойде ли времето, когато родителят може да очаква благодарност от детето? Заслужава си много по-късно, в много случаи едва след смъртта на родителя. Малкото дете още не разбира и не може да разбере какво означава да бъдеш родител. Тийнейджърът гледа хиперкритично майка си и баща си, преувеличава оплакванията си. В зряла възраст балансът започва да се възстановява, но обикновено отнема много години, преди човек сериозно и честно да преоцени детските си години, какво е получил от родителите си, какво му е липсвало, какво го е наранило.

shutterstock 184985330
shutterstock 184985330

Много хора дори не стигат дотук: те или остават наранени, или прикриват болезнените спомени (които задължително всеки има) и прикриват нюансите с фразата "детството ми беше красиво".

За да почувстваш истинска благодарност към родителите си, човек първо трябва да скърби за болката. Това означава, че той наистина чувства какво е било тъжно, какво е липсвало, когато са се отнасяли с него обидно. Това е важно, дори ако родителите не са го направили нарочно, защото все още е лошо за детето.

Ако след това човек успее да прояви съпричастност към себе си, тогава той става свободен да погледне родителите си ясно, да се отърве от болката, да прости лошото и да почувства благодарност за всичко, което е получил от тях.

Cziglán Karolinaпсихолог

Препоръчано: