Какъв човек си? хубаво? Смел? Любопитен? Търпелив? Мързелив? скъперник? Егоистично? И постоянни ли са тези характеристики? Може ли вашата личност да бъде определена по този начин? Какво е личността все пак? И как се развива? Може ли да се подобри или промени?
Тези неща вълнуват психолозите от дълго време и в различните епохи от историята на науката е имало различни общоприети отговори на въпросите, така както специалистите, които мислят по различен начин, третират тази тема по различен начин и до днес. Разбира се, има стабилни точки в основното направление на психологията на личността, д-р. Zsuzsa Mirnics, доцент в катедрата по личностна и клинична психология на Реформирания университет Károl Gáspár, клиничен психолог и хипнотерапевт.
Нашата личност и петте фактора
"Личността е набор от стабилни характеристики, които ни правят уникални", подчерта д-р. Zsuzsa Mirnics от многото дефиниции на личността в психологията избира тази, която според нея най-добре покрива реалността. Под стабилни характеристики това определение означава личностни черти, мотивация и поведение, въпреки че много хора включват и нашите емоции и познания, тоест нашите мисловни процеси, които включват възприятие, разсъждение и памет. Това определение, въпреки че включва много неща, за нас прави малко, за да засенчи картината на това какви сме и как нашата личност може да бъде сравнена с, да речем, човека, който седи до нас.
Психолозите също се бориха с този последен проблем дълго време, тъй като ако искаме да дефинираме хората чрез съвкупността от техните личностни черти и характеристики, тогава ще трябва да преминем през безкрайни списъци с характеристики. Какво е решението на това? Най-вече организацията. „Представете си, че стаята ви е много разхвърляна, има много разхвърляни неща, например навсякъде има книги, дрехи, дори остатъци от храна, така че всъщност вие не познавате себе си тук. Какво ще стане, ако изпратим почистващ робот в тази стая?“– илюстрира проблема психологът. Роботът очевидно започва да организира, освен това групира на едно място предмети, които се държат подобно и имат подобни характеристики. Ето как книгата се озовава на рафта, дрехите в гардероба, а остатъците от храна в кошчето. (Или в купата на кучето. Или в компостера.)
В психологията на личността петте важни измерения на личността са формирани по подобен организиращ принцип, според който хората могат да се сравняват - независимо от възраст, пол, раса, място на произход - и които осигуряват обща рамка за мислене за личността, която всеки жив психолог разбира от Япония до Естония. Този набор от пет черти – Големите 5 – включва измерения като дружелюбност, добросъвестност, екстравертност, откритост и емоционална стабилност. Всеки фактор съдържа много свойства и всеки човек може да се характеризира с различни, уникални, но относително стабилни стойности по всяко измерение. Но как ще се развие всичко това?
Нашите гени и нашата среда също имат значение
Съществува отдавнашен дебат относно човешката личност доколко от нейното развитие може да се дължи на наследствеността, нашите гени, нашите биологични характеристики и доколко на нашата среда и възпитание. Според днешната научна гледна точка, ние сме оформени от биологични, психологически и социални влияния, нашата личност се формира в детството и се променя в зряла възраст, но тази промяна има свои собствени биологични граници.
Например, нашето отношение към стимулите, т.е. количеството стимули, от което се нуждаем, за да се чувстваме добре в собствената си кожа, е биологична черта, зависи от вродения ни темперамент, определя колко сме екстровертни или интровертни. Това е основно наша стабилна характеристика, която ни съпътства от детството до дълбока старост и която - колкото и да ни се иска - не може да бъде променена. Вярно е, че екстровертният човек губи малко в търсенето на стимули с възрастта, а интровертът, който развива социално поведение, може да се чувства по-добре сред другите с течение на времето, но няма изразена промяна в личностното измерение.
От друга страна, емпатията, която е част от фактора добросъвестност и дружелюбност, обикновено се формира и оформя от възпитанието и детската среда. Колко емоционални и състрадателни сме, колко добре можем да се настроим към хората около нас, е научена характеристика, както и колко упорити сме и как се отнасяме към работата. Така че има елементи от нашата личност, които са подходящи, за да ги развием съзнателно. Ако можем. Тяхната отвореност - тоест способността ни да абсорбираме влиянията на околната среда, склонността ни да действаме според добре установени схеми - също е биологично обусловена характеристика.
И така, степента, до която имаме възможност да се променим през живота си е ограничена, но е важно да знаем, че с упорита работа, внимание и инвестиране на енергия можем да подобрим много в много области, напр. като социални умения или справяне с емоционални ситуации. А за да го направим е необходимо и да опознаем себе си, собствените си ограничения и възможности. Следователно самопознанието е необходимо за развитието на личността. И дълбоко в себе си.
